ПОСТУЛАТИ НА РУНЬОВСКИ

Основни положения, които се приемат за истинни

Философска Вселена – Конструкцията на Човека

КАКВО Е ПОСТУЛАТ

Постулатът е основно положение, което се приема без доказателство. За разлика от аксиомата (която е самоочевидна), постулатът е избор – приемаш го, защото без него системата не може да съществува.

ПЪРВИ ПОСТУЛАТ: ЗА ПРЕЖИВЯВАНЕТО

„Преживяването е първичната реалност.“

Значение: Преди всичко друго – преди мисъл, преди действие, преди обект – има преживяване. То е основата, от която тръгва всичко. Не можем да излезем от преживяването, за да го наблюдаваме отвън.

Защо е постулат: Не може да се докаже, че преживяването е първично. Но без това приемане, няма какво да изследваме.

ВТОРИ ПОСТУЛАТ: ЗА СТРУКТУРАТА

„Преживяването има структура.“

Значение: Преживяването не е хаос. То има форма, модели, повтарящи се елементи. Тази структура може да бъде разпозната и описана.

Защо е постулат: Може би преживяването е напълно хаотично и структурата е наша проекция. Но без това приемане, няма какво да картографираме.

ТРЕТИ ПОСТУЛАТ: ЗА ПОЗИЦИИТЕ

„Съществуват различими позиции в преживяването.“

Значение: Преживяването не е еднородно. Има качествено различни състояния – позиции – които могат да бъдат разграничени една от друга.

Защо е постулат: Може би границите между позициите са произволни. Но без това приемане, Компасът не може да съществува.

ЧЕТВЪРТИ ПОСТУЛАТ: ЗА ДВИЖЕНИЕТО

„Преживяването се движи между позициите.“

Значение: Човек не стои на едно място. Преживяването тече, преминава от една позиция към друга. Този поток е самият живот.

Защо е постулат: Може би движението е илюзия и всичко е статично. Но без това приемане, Спиралата не може да съществува.

ПЕТИ ПОСТУЛАТ: ЗА СИЛИТЕ

„Движението се причинява от сили.“

Значение: Нищо не се случва без причина. Зад всяко движение, всяко действие, всяка промяна стои сила, която я предизвиква.

Защо е постулат: Може би има спонтанност без причина. Но без това приемане, Картата не може да съществува.

ШЕСТИ ПОСТУЛАТ: ЗА ГРАНИЦАТА

„Съществува граница между вътрешно и външно.“

Значение: Има „вътре“ и „вън“. Има това, което е мое преживяване, и това, което идва отвън. Границата между тях е реална и значима.

Защо е постулат: Може би границата е илюзия и всичко е едно. Но без това приемане, Прагът не може да съществува.

СЕДМИ ПОСТУЛАТ: ЗА СЪЗНАНИЕТО

„Съзнанието може да наблюдава преживяването.“

Значение: Човек може да осъзнае къде е, какво го движи, как минава. Тази способност за самонаблюдение е основата на всяка възможност за избор.

Защо е постулат: Може би съзнанието е само илюзия. Но без това приемане, цялата система губи смисъл.

ОСМИ ПОСТУЛАТ: ЗА ДРУГИЯ

„Другият съществува като отделно преживяване.“

Значение: Не съм сам. Има други съзнания, други преживявания, други хора. Те не са само проекции на моето съзнание – те са реални.

Защо е постулат: Може би другият е само моя конструкция (солипсизъм). Но без това приемане, връзката е невъзможна.

ДЕВЕТИ ПОСТУЛАТ: ЗА ЦИКЛИЧНОСТТА

„Преживяването се повтаря в цикли.“

Значение: Минаваме през същите позиции многократно. Животът не е линия с начало и край – той е спирала от повтарящи се цикли.

Защо е постулат: Може би всичко е уникално и неповторимо. Но без това приемане, ученето от опита е невъзможно.

ДЕСЕТИ ПОСТУЛАТ: ЗА ИЛЮЗИЯТА

„Съзнанието създава илюзии.“

Значение: Човек не вижда реалността директно. Съзнанието конструира версия на реалността, която е по-поносима – илюзия.

Защо е постулат: Може би виждаме реалността такава, каквато е. Но без това приемане, позицията Нормалност губи смисъл.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Постулатите са основата на системата. Те не са истини – те са избори. Ако ги приемеш, системата се отваря. Ако не – тя остава затворена.

Всяка философска система стои върху своите постулати. Познай ги – и ще познаеш системата.